Проект за дистанционен парламент



Тук ще дискутираме една идея за нов парламент на страната ни. В идеята може да има и известна утопичност, тъй като някои от предложенията ни не съществуват в парламентите по света и това ги прави трудно приемливи. Считаме обаче, че идеята е значително по-приложима и реална, отколкото изчакването с десетилетия за промяна на съвестта и морала в обществото.

Ние сме убедени твърдо в следното:
  • досегашното управление на страната ни е неефективно и със стари методи няма как да излезем от този омагьосан кръг. Горчивата практика до този момент показва, че не може да се има доверие на който и да е управляващ, че ще поставя интересите на обществото над своите собствени. Всяка система за политическо управление, основаваща се единствено на съвест, морал и обещания, е обречена на практически провал.
  • политическото управление само с форми от гръцко и римско време не отговаря вече на съвременното общество. То желае все повече справедливост, а получава все повече корупция. За да постигнем целите, които ще дефинираме по-долу, ще търсим решения чрез интернет, комуникации и компютри. Нека уточним, че ще се ограничим до съвсем прости, реални, надеждни и доказани новости от последните две-три десетилетия, без да използваме неразработени и несигурни технологии от сорта на изкуствения интелект.
  • не може да разчитаме и на контрол от вида на "носене на отговорност" по абстрактен начин и в неопределено бъдеще. Повече от недостатъчен е и контрола само чрез "гласност" и "независими медии". Единственото решение е всички да "седнем на една маса" и да се договорим за система, в която никой да не може да "надхитри" другия и която не позволява корупция ежедневно и ежечасно. Не може да разчитаме контролът да се осъществява от каквито и да е лица в България или извън нея. Самата система, за която се договорим, трябва да има вградени механизми отвътре, за да унищожи корупцията или поне да я намали в пъти.



  • Нека да отворим един дискусионен проект с име "Дистанционен парламент" и да дефинираме ясно целите, които искаме да постигнем с него:
  • решенията на парламента трябва да са независими дори и при най-усилени опити за влияние чрез корупция, заплахи или политически зависимости върху депутати
  • да не се допуска възможност отделните депутати да търгуват с влияние и пари помежду си в полза на лични, приятелски и олигархични интереси
  • да се използват максимално професионалните качествата на отделните депутати, като се внимава при събирането на специалисти от една гилдия да не се допуска узаконяване на привилегии на хора от една професия за сметка на обществото
  • бюдежтът на парламента да е приемлив и оптимален. Системата да бъде реализируема с възможно най-прости средства и в кратки срокове, да е разбираема и да привлича поддръжници


  • Очевидно това са много хубави изисквания, в които всеки би се усъмнил, че са постижими, познавайки работата на сегашния парламент. Дали пък е толкова сложно и непостижимо? Нека не подценяваме и възможностите на компютрите и комуникациите да променят бързо и изцяло начина ни на живот. Помним колко бързо напоследък новите технологии промениха живота и мисленето ни в много области и няма основание парламентът ни да работи днес точно по начини, по които са работили парламентите преди векове.


    Ще се опитаме да намалим значително корупцията по следните начини:
  • възможно повече хора да участват в гласуването на законите
  • ротация на гласуващите, която да е възможно по-динамична но и да осигурява достатъчно време за качествена работа по даден закон
  • ограничаване на контактите на живо между самите гласуващи и външния им свят до приемането на определен закон
  • използване на най-добри световноизвестни практики срещу корупцията



  • Нека да опишем по-детайлно как да става практически това:
  • парламетът ще е двукамарен с две камари - Сенат и Камара на общините. Двукамарни са парламентите на САЩ, Англия, Франция, Италия, Испания, Полша, Чехия, Румъния и др. Двете камари се изграждат на различен принцип и се контролират пряко и взаимно. По-трудно е за депутати от едната камара да си уговарят корупция с депутатите от другата, както и за външни лица да установят нелегитимен контрол и върху двете камари. Великото народно събрание при Търновската конституция е представлявало една камара, контролираща решенията на другата камара - Обикновеното народно събрание. В момента имаме една от най-недъгавите конституции в цивилизования свят, при която ВНС е просто процедурна пречка за промяна на статуквото на постоянно управляващите ни, оставащи винаги на власт, независимо от изборните резултати.
  • депутатите и в двете камари ще могат да бъдат отзовавани по всяко време от избирателите. Суверенът е създал и трите власти (законодателна, изпълнителна, съдебна) и им плаща, за да работят в негова полза, поради което те и трите трябва да бъдат пряко контролирани и да се отчитат реално пред суверена, а не само пред съвестта си и небесата, както досега.
  • Сенатът ще е изграден както сегашния парламент, само че в намален състав от 100 сенатори. Те ще имат за задача, както досега, да изготвят всякакви закони и решения с помощта на министерския съвет, партии, обществени организации и експерти, но няма да ги гласуват, а ще ги предават на Камарата на общините за гласуване, обикновено на две четения. Сенаторите няма защо да пътуват из страната и чужбина за срещи с избиратели и да извършват работа на изпълнителната власт.
  • в Камарата на общините ще участват един огромен брой депутати спрямо сегашния - примерно 10,000. Нека това не ви отказва да четете по-нататък. Все пак не е важно депутатите ни дали са 240 или 40, а колко им е бюджетът. В случая, на избраните депутати ще се плаща само за реален изработен ден, примерно 1/10 от средната работна заплата. Това прави два пъти над средната надница за страната при 20 работни дни в месеца и е 79лв в момента.
  • депутатите няма да имат нужда от луксозни коли със сини лампи и охрана към парламента. Не им е нужен и имунитет, тъй като няма да бъдат вече толкова "ценни". Депутатите от Камарата на общините няма да имат нужда от служебни жилища, тъй като ще си работят нещо друго в родния град.
  • всички искания и питания на граждани ще бъдат качвани на интернет, като на тези, които не могат да се справят сами, ще бъде оказвана помощ от технически персонал към общините. Възможно е гражданите да искат и личен контакт с депутатите си, но при този парламентарен модел срещите със сенаторите се обезсмислят.
  • всеки депутат в Камарата на общините ще бъде избиран от около 500 човека от една община, които ще го познават. Всичките 264 общини в България ще избират мажоритарно депутати в тази камара, в зависимост от броя на избирателите си. Тъй като тежестта на всеки депутат ще е много по-малка от тази на досегашните 240, за външни лица няма да е толкова изгодно да "инвестират" в намиране на начин да упражнят контрол над един депутат.
  • поради финансови и физически ограничения всички депутати не могат да гласуват винаги заедно. При гласуване, от избраните 10,000 депутати на случаен принцип с компютър ще бъдат избирани само 200, нещо като временни депутати. Гласуването на даден закон ще става нормално на две четения от две различни групи по 200 депутати. Възможно е при по-особени гласувания Камарата на общините да се свика произволен брой пъти и с различен брой гласуващи депутати. Важно е, че избрани по този начин, гласуващите ще отразяват по всяко време желанията и настроенията на гражданското общество с малка статистическа грешка. Поради това, вероятно те няма да бъдат считани вече за "врагове на народа".
  • гласуващите депутати ще бъдат избирани в деня, в който определен закон бъде поставен за публично обсъждане. До гласуването те ще са длъжни да пазят в тайна избирането си, въпреки че дори и да се узнае това в тесен кръг около тях, системата няма да бъде компрометирана. По време на гласуването те ще комуникират и ще гласуват чрез конферентна връзка от територията на общината си. Желателно е имената им да се публикуват не преди, а след гласуването, за да не се опита някой да упражни контрол върху тях по телефона и по време на гласуването. За гласуване ще са снабдени предварително с парола и депутатска карта, като в определен ден и час ще трябва да отиват в предварително оборудвана от общината стая. Общината трябва да осигури на територията си поне по пет стаи с конферентна интернет връзка за целта.
  • депутатите в Камарата на общините само ще гласуват законите, които ще им се предлагат от Сената. Това ще осигури възможност за честата им ротация и анонимност. При гласуване с "не" ще са длъжни да направят аргументация, за да може законът да се редактира и да се гласува пак.
  • при случайния избор компютърът ще разпределя гласуващите да са по възможност равномерно из страната и да разбират от същността на закона. Поради опасността депутати от една гилдия да гласуват неизгодни за обществото придобивки, дори без да се познават и уговарят, първите 200 гласуващи депутати ще са специалисти спрямо приемания закон, а вторите 200 ще са неспециалисти и ще са гарант на целия суверен.
  • след приемането на закона имената на гласувалите депутати ще се публикуват, за да се види дали всеки депутат е гласувал разумно и в интерес на обществото. Необходимо е и да му се начисли заплащане и служебен отпуск.
  • целта е колкото може повече дейности да бъдат прехвърлени към Камарата на общините, тъй като тя ще е по-неподатлива на корупция, по-представителна и ще се ползва с по-голямо доверие на обществото. Дейността на Сената ще осигури необходимата приемственост с досегашния парламент. Този процес е наблюдаван вече и в Ангиля, където също има Камара на общините.
  • Сенатът може да си организира вътрешни гласувания, но за него ще е по-важно така да подготви даден закон или решенние, че при всякакви предложения и критики по интернет и по медии да премине два пъти на "изпит" пред независимото "гражданско жури" от Камарата на общините.



  • Внедраването на подобна система би било психологически изключително трудно, тъй като не съществува никъде по света. Нищо не пречи обаче, както Естония с население от 1.4 милиона стана държавата с най-електронизираното правителство в света, България да внедри първа повече нови технологии в работата на парламента си. В Исландия, която е с население от 320 хиляди, интернет също беше използван много интензивно и успешно за написването на нова конституция. По-особената роля на техниката в предложената идея е единствено гласуването от разстояние, което едва ли се различава много от досегашното гласуване чрез техническа връзка в една зала. При изборът чрез "жребий", който е прилаган още в древна Гърция, може дори да се избегне използването на компютър, ако компютърът се окаже твърде неприемлив за консервативна област като политиката.

    Подобни идеи биха си пробили път бавно и на стъпки, но ние не виждаме по-лесен начин да си решим проблемите, освен да се съберем и да постигнем консенсус за система и правила, при които ще е много трудно на който и да е да се облагодетелства лично и нелигитимно за сметка на обществото. Трябва да въведем система, която да изкорени корупцията. Съществена помощ отвън няма да дойде нито от Европа, нито от царя или небесата. Необходимо е първо, под реалния натиск на суверена, да се обяви сегашната Конституция за неработеща и невалидна. Облагодетелстваните в момента от статуквото със сигурност ще ни заливат с какви ли не "аргументи" за несъстоятелност на подобни идеи. Много удобно ще им е да атакуват най-слабата точка на подобна система, която е че не е взета в цял вид от световната практика. Най-активни между тях вероятно ще са тези, които отдавна използват успешно GSMи за купуване на гласове или в парламента "работят" на служебните си iPhone-и, за да си уговарят комисионни при гласуването на закони.

    За реализация на идеята не се изискват особени средства и време. От нея могат да бъдат реализирани и само части. Със сигурност към идеята би могло да се предложат много допълнения и забележки, за което, ако имате желание, може да оставите мнението си тук.

    Сайтът е все още в разхвърлян, работен и в малко противоречив вид. Стараем се да следваме линия, при която всичко да е максимално просто и реализируемо и въпреки това получаваме доста намеци, че мислим "нереално". Не може обаче нещо да бъде "реално", ако е преопростено до степен да не е вярно и да не работи на практика. Каква е ползата от привлекателни политически и икономически теории, които не отчитат корупцията в държава като нашата? С тях може да се насочим често в грешна и "нереална" посока. Политици и медии ни заливат с теории колко "реално" е да се изберат просто "честни" хора в управлението и услужливо дори ни посочват кои са те. Факт е, че с толкова преопростено мислене и популистки теории за 23 години демокрация не сме стигнали далеч.

    Изборите в момента служат само на една почти постоянна група от властимащи да се разбират помежду си в какви пропорции да си разпределят заграбваното от обществото. Партиите са в някаква привидна борба, но когато се докопат до партийни субсидии, бюджетни средства, еврофондове, обществени поръчки и приватизация, много бързо се прегръщат, съюзяват и се разбират в какво съотношение да си разпределят "завоюваното" в зависимост от оказаното им "доверие" на избори. Имат си и подобни неписани правила за "плячката" от корупция, заобикаляне на закони и схеми, засекретени в името на "националната сигурност". Обществото винаги е на загуба и е прецакано до степен, на която "едва може да носи". Всички най-висши държавни власти и органи са създадени от суверенът и им се заплаща от данъкоплатците за да му служат. Време е обществото да влезе реално в ролята си на техен работодател и както е според чл.1 на Конституцията то да налага реален контрол върху тях вместо те върху него. Цялата им "независимост" трябва да се свежда до това, никой да не може да им пречи да работят изцяло в негов интерес, а не да правят каквото си искат. Не си ли помогнем сами да се измъкнем от тази система, никой няма да ни помогне.

    Ако поне някои от идеите тук ви харесат, значи сме си свършили работата. Целта на предложенията ни е да се откъснем от постоянните оплаквания и критики и да потърсим път и насоки за измъкване от блатото в което сме.