Проект за дистанционен парламент




Избори на депутати

Изборите за сенат, президент, евродепутати, общински съветници и кметове могат да се провеждат точно както досега. Тъй като има ясни признаци за консенсус в обществото за намаляване на броя на депутатите, броят им в сената може да се ограничи още с първата промяна на Конституцията до 100 и да се избират както досега пропорционално на 4 години. Висши магистрати като членовете на ВСС и главен прокурор може да се избират при изборите за сенат, а примерно за окръжни прокурори може да се гласува на изборите за долната камара.

По-долу ще разгледаме възможностите за избори само за Камарата на общините.

При всички двукамарни парламенти по света двете камари се образуват по възможно най-различен начин и с различен във времето мандат. Едва ли ще е икономически изгодно да се организират избори за Сенат на по-малко от 4 години, но пък Камарата на общините може да се обновява без проблем с произволна честота. В България има 264 общини. Всяка година може да се обновяват депутатите примерно в 86 (една четвърт) от тях, като общините, в които се провеждат избори, се завъртат по азбучен ред.

Изборите на около 10,000 депутати ще са мажоритарни и по общини, като броят на депутатите за общината ще се определя пропорционално на броя на избирателите й. Ако приемем хипотетично, че броят на избирателите в страната е 5 милиона, това означава 500 човека да избират един депутат. Ако една община има 19,600 избиратели, тя ще трябва да избере 40 депутати. Закръгляването нагоре с до един депутат означава, че бройката от 10,000 може да се надвиши с още 264 депутати, но това не е никакъв проблем за системата.

Изборите може да се провеждат като депутатите за общината се избират "накуп". Няма обаче проблем да разделим общината на секции с по около 500 избиратели, които да избират само по един депутат. Това ще раздели страната на още по-малки клетки и ще направи системата още по-устойчива на корупция.Секциите, при които в досегашния модел има голяма корупция, няма да оказват влияние на останалите секции. Освен това корупцията би прониквала много по-трудно сред малка група хора, които се познават. Всъщност, когато шансовете на някого да организира корупция в значителен брой секции са минимални, той едва ли ще го направи и в една от тях.

При пропорцията от 500:1 се осигурява реална възможност всички избиратели да познават депутата, за когото гласуват. Депутатът ще трябва да е живял в общината последните 6 месеца и да живее в нея, тъй като ще гласува само от територията на общината. Не е необходимо депутатът да живее точно в селището, където е избирателната му секция. При селища с по малко от 500 избиратели една секция ще се разпростира в няколко селища, като кандидатът може да е от съвсем друго селище на общината. При предложение на един кандидат за депутат в няколко избирателни листи, той трява да избере само една секция, в която може да гласуват за него.

Смятаме, че българите живеещи в чужбина няма защо да гласуват на изборите за долната камара. Спорно е и без това дали те трабва да определят начина на живот в България въз основа на различни емоционални критерии без да живеят в нея. При желание, те биха могли да направят много за родината си и без да участват в изборите за долната камара, а и могат да продължат да гласуват за сенат и президент.

Условията за всеки депутат може да са по-строги от тези за отделния избирател, като това не бива да бъде считано за дискриминация, а като изисквания за работата му. Желателно е, на този етап, всеки депутат да има поне 3 завършени години допълнително обучение след средното образование. Не бива също да е бил осъждан, да заема друг важен пост в държавата и т.н. Най-важното е, че депутатът получава доверито на познаващи го хора, въпреки че по-нататък компютърът може и да не го избере да гласува за каквото и да било по време на мандата му. Целта е депутатите да бъдат интелигентни личности, екперти в своята област и при необходимост (ако бъдат избрани от компютъра) да гласуват закони, касаещи цялото общество. В досегашния парламент наблюдаваме една група несменяеми от 1990 година Дънкан-Маклаудовци и група неизвестни хора в зависимост от влезлите в парламента нови партии или нови попълнения на стари партии.

В една община в даден момент ще може да има максимум до пет гласуващи депутати. Това означава, че общината трябва да осигури до пет помещения за конферентна интернет връзка на територията си, а при избор на депутат за гласуване, компютърът да определя и стаята, където да гласува. Желателно е в стаята да има устройство и за проверка на самоличността на гласуващия с биометрични данни - снимка, пръстов отпечатък или подпис. При всеизвестното оскъдно материално състояние на някои общини гласуващият може и просто да се разписва при портиера.

След избирането им депутатите трябва да декларират съпричастност и познания към дадена дейност - строителство, енергетика, култура, спорт, икономика, право, земеделие и т.н. Това деление може да бъде близко до делението по министерства. Смятаме, че това е много важно. Свидетели сме как най-вече юристите в последните парламенти си написаха твърде удобни за гилдията закони. Вероятно и другa гилдия би направила същото, ако участваше в изготвянето на закони. Едно гласуване от 200 депутати-специалисти би осигурило експертния прочит на закона. Независимо, че трудно биха се уговорили, тъй като са анонимни по време на гласуването, те може да защитят интуитивно и прекомерно интересите на гилдията си. Затова едно второ гласуване от 200 депутати-неспециалисти би осигурило защита на интересите на цялото общество.

Важно е също да има предварително избрани 10,000 депутати, тъй като не всеки избирател е подходящ за депутат. В сравнение с един референдум, при който гласуват всички, при гласуване само на депутати всеки закон може да бъде гласуван от информирани, подготвени и знаещи хора, с качества над нивото на средния избирател. Гласуването на всеки закон с референдум просто не е възможно физически и финансово. Не е възможно и да се задължи всеки избирател да гласува. Избраните 200 депутати за гласуване ще могат да проучат закона задълбочено, ще са задължени да гласуват и да го направят отговорно.

Желателно е да се засили ролята и на референдумите, но само при по-прости и достъпни въпроси, главно с цел установяване преобладаващите желания в обществото. Решаването на по-сложни въпроси не може да зависи само от желания. То зависи и от обективни, природни и икономически закони и не бива да се решава винаги с просто гласуване от вида 50%+1 на група хора, които не са подготвени да стигнат до оптимално решение.