Проект за дистанционен парламент




Избор на съдебена система и функционирането й


За изграждане на реално работеща съдебна система ще предложим следните неща:
  • промяна на съществуващата философия за съда
  • пряка избираемост на висшите магистрати от суверена
  • засилване ролята на съдебните заседатели и повишаване на професионализма им
  • гарантиране на случайността при избора на съдебните състави


  • Време е да стане пределно ясно, че съдът е създаден от суверена и суверенът му плаща, за да работи както е записано в чл.118 на сегашната Конституция "в името на народа". Всякакво постоянно говорене на магистрати, че се отчитат само пред съвестта си или пред Господ, самообожествявайки се и поставяйки се някъде между обществото и небесата, трябва да се считат за нарушение на чл.1(3) "Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет." Бюджетът на съдебната власт също не бива да бъде "независим" и трябва да бъде определян от обществото, в зависимост от неговите възможности и желание да заплаща за тази дейност, както за образование, здраве и т.н. Заплащането на магистратите, независимо от размера му, не може да бъде оправдание за неразумни съдебни решения, за корупция и дори заплахи към гражданите, че при по-малко пари няма да получат никакво правосъдие. Необходимо е да има процедура за отзоваване на всеки висш магистрат при пропагандиране и действия, поддържащи подобни идеи.

    Магистратите не бива да посягат и върху свободата на словото на който и да е гражданин, тълкувайки критиките към себе си и решенията им като "недопустим натиск върху независимостта на съдебната система". Необходимо е магистратите да работят така, че да бъдат независими от корупцията, а не от суверена.

    След като поради финансови и физически ограничения, държавата не може да бъде навсякъде да защити своите граждани, законът трябва да поощрява саморазправата в една разумна рамка. В момента висшите магистрати и политици приемат саморазправата като лична заплаха срещу властта си. Те не се боят от простовати крадци и убиици, които не могат да проникнат през охраната им или високите зидове на именията им, но се боят от бунтари с изострено чувство за справедливост. Затова и винаги намират време на първо място да накажат по най-жесток начин саморазправящите се при извършване на престъпление.

    Моделът на българския съд в момента е основан на схващането, че съдебният процес е като състезание, при което е допустимо като в холивудски филм високоплатеният адвокат на престъпника да спечели състезанието съвсем "законно". Хората със слабост към състезанията би трябвало да се ориентират към спорта, а не към правото. Данъкоплатците заделят бюджет за съдебната система за да гледат реално правораздаване, а не състезания. Още немските класици са разяснили, че правораздаването в правова държава до голяма степен е "раздаване на разум", а не доказване на това кой е по-силен и по-богат. Необходимо е нашият съд да раздава присъди по начин, който да убеждава обществото, че е взел най-справедливото решение при съответния казус. Неприемливо е след някое съдийско решение коментарите да бъдат масово от вида на: "Как е възможно това!?". Подобна обществена реакция означава, че решението на съда е в разрез с човешкия морал.

    Важна роля на съда трябва да бъде и недопускането на явно "заобикаляне" на законите и обществения интерес с аргументи от вида на "тук пише така". Дори много често се оказва, че "това не го пише" никъде, а само така се тълкува и смисълът му е съвсем друг или че пише и много други по-разумни неща, но не се вземат предвид. Законът не бива да бъде "врата у поле". Все още обществото не е достигнало до развитие да създава идеални закони и алгоритми, при които съдебните състави да бъдат заменени с компютри. Задачата за справяне с това "несъвършенство" е делегирана точно на съда. В момента съдът на теория също има инструменти да взима винаги разумни решения в полза на обществото, но практиката е съвсем друга.


    Смятаме, че висшите магистрати трябва да се избират непосредствено от суверена, за да са наистина независими от другите власти и да са подчинени пряко на обществото. Към тях трябва да има само законови изисквания за образование и стаж. В момента те се избират от 240 депутати, един президент и 25 члена на ВСС, които често са им близки, приятели или са партийно обвързани. Счита се, че независимостта им се "гарантира" с високите заплати от нашите данъци - логика, която води до безумия. В момента ВСС с наредби може да определя какви ли не заплати, премии и придобивки в съда. Заплатите на всички съдии и прокурори, от най-ниската до най-високата длъжност, трябва да се определят със закон от обществото и този закон да не може да се заобикаля. Необходима е пълна прозрачност при бюджета на съда. Данъкоплатците, като работодатели на магистратите, би следвало ясно да виждат за какво плащат и какво получават от съдебната система.

    В съдебната власт не бива да има длъжности, като "главен прокурор", "главен цар" и "главен феодал", които косвено да могат да управляват еднолично държавата когато и както им хрумне, а "шапката" на съда и прокуратурата трябва да са колективни органи, които да се избират пряко от суверена.


    Обществена тайна е най-големият проблем в съдебната ни система - корупцията. Много магистрати се оказаха собственици на хотели у нас и в чужбина, на имоти, коли и Ролекси, които не могат да се придобият със заплати дори и от по 6000 лева. Всеки знае как са придобити, но на тях никога не може да им се потърси отговорност защото "нищо не може да се докаже", "законът е несъвършен", "законът е над морала", "магистратите са независими" и т.н. Проблемът се е разпрострял навсякъде и с козметични промени няма как да се преодолее.

    Може да се потърси решение като се засили рязко ролята на съдебните заседатели, които и сега присъстват в съда. В момента те участват обаче само при наказателни дела на първа инстанция и наказания с лишаване от свобода над 5 години. По-лошото е, че изборът им съвсем не е на случаен принцип. Предлагат се, на практика, от партии, одобряват се от общини и съдии, разпределят се от деловодителки. Дори и да се случи нещо "случайно", адвокатът винаги може да обжалва и да се пребори със "случайностите" на по-горна инстанция.

    Засилване ролята на съдебните заседатели може да стане просто с промяна на закона, която да им позволява да участват и в наказателни дела, с наказания над 1 година лишаване от свобода, а също и в някои граждански дела.

    Професионализмът на съдебните заседатели може да се повиши с изискване да имат завършено висше образование. Възможно е също чрез компютър да бъдат избирани на случаен принцип, както и да бъдат селектирани по предварително декларирани професии. Примерно - за дело в строителството съдебните заседатели да разбират от строителство. Необходимо е да се подобри малко и заплащането им. В момента, с наредба на ВСС, им се заплаща на час, половината от надницата на районен съдия, без да се взема предвид, че при заплащане на два работни часа трябва да се допълни сума и за път, разкъсване на деня и т.н. На практика желаещите за заседатели в момента са главно пенсионери или хора с много ниски доходи. Би било добре също, компютърът да избира по възможност съдебните заседатели да са с близки професии до тази на подсъдимия, но да не са точно негови колеги. Известно е, че понякога хора от една гилдия са склонни да оневинят всеки свой колега, особено когато живеят и на близко разстояние, дори и да не се познават.

    Целта да се засили ролята на съдебните заседатели е не защото се предполага, че те ще са по-неподкупни, а защото с увеличаване на броя им и по-динамичната им ротация на случаен принцип, може да се изгради система която да ограничи максимално корупцията, която чрез правилата, вградени в самата нея.

    Дори при идеална работа на съда на най-долна инстанция, ще остане проблемът как да се гарантира случайният избор на по-горна инстанция. В момента сме свидетели как понякога при обжалване се стига до фрапиращо различни решения за виновност или размер на наказанието. Възможно е това да се избегне чрез процесуалните кодекси. При съвпадение на решенията на двата съдебни състава проблем няма и присъдата просто ще бъде потвърдена. Когато решението на горната инстанция е корено различно от това на първата или наказанието се различава примерно с над 20%, би следвало да има два варианта. При забелязани грешки, неспазени процедури и неразумни тълкувания, горната инстанция може да върне делото със забележки на първия съдебен състав за преразглеждане. При изгледи обаче решението да бъде същото, делото би трябвало да се препрати на съвсем нов съдебен състав, избран на случаен принцип. Изискванията към новия състав като брой на членовете му, стаж и местоположение могат да бъдат различни. Крайното решение на новия съдебен състав би трябвало да съвпадне поне с едно от решенията на предишните два съдебни състава и да бъде окончателно.


    Едва ли може да се очаква, че гилдията на магистратите би се отказала сама от привилегии като безконтролност и криворазбрана независимост, които тя счита за свои традиционни права. За разлика от съда и другите власти обаче, властта на суверена е дадена и от природата, а не само от Конституцията. Като продължение на природните закони Конституцията трябва да гарантира тази му власт и да осигури изграждането на съд, който да работи в негов интерес. Понятието "правова държава" означава реално правосъдие за обществото, а не "държава на правистите", както за съжаление, смятат някои наши юристи. Суверенът трябва обаче да отстоява постоянно правата си, тъй като правосъдието не е автоматично и за него се изискват постоянни усилия.


    Идеята за "дистанционен парламент" може да се приложи и за функциониране на "дистанционен съд", с анонимни по време на процеса съдебни заседатели, които се намират в различни части на страната и не знаят кои са помежду си, докато не се представи окочателното решение на съда. Съдията може да бъде просто един "администратор" на процеса, който да следи и направлява законното му протичане. Но нека оставим тази идея засега тук. Тя сигурно би срещнала голям отпор от магистрати, адвокати и много личности, които намират сегашната ни съдебна система за "изключително удобна" и "справедлива", работеща по всички норми, възприети още от римско време.