Проект за дистанционен парламент




Сигурност

Сигурността няма как да е по-лоша от тази на сегашния парламент, но ако не се достигне достатъчна сигурност реализацията на дистанционен парламент е безсмислено. Пробив в сигурността може да се получи "отвътре" - от самите депутати или "отвън" - от лица, издирващи гласуващите депутати за да им повлияят.

Опасността за пробив отвътре съществува, тъй като някой депутат поради несериозно отношение може да даде картата и паролата си на съпруг, дете или приятел. Възможно е и най-активно да се саморекламира и да потърси външни лица, които да осребрят "услугите" му. Затова и гласуването не бива да се извършва от дома, а от определена стая, която може да е в съда, полицията или общината в стаичка с конферентна връзка. Там видеокамера може да направи снимка с час или да се вземе пръстов отпечатък, подпис или каквито и да е биометрични данни. Тъй като след приемане на закона действията на депутата ще станат публично известни те ще могат да бъдат и свободно разследвани. На пръв поглед тази сигурност едва ли може да бъде пробита от сам депутат и това да се случи при значителен брой гласуващи депутати в даден момент.

Сигурността отвън може да бъде пробита по-лесно, тъй като може да бъде атакувана от големи организации и с много пари. За да имат успех обаче те ще трябва да го направят за кратко време и за значителен брой гласуващи депутати в различни краища на България, както и да могат "да убедят" депутатите с пари, заплахи и различни връзки и зависимости. За осигуряване на тази сигурност има писано много и трябва да се подходи най-професионално. Считаме обаче, че структурата на системата я прави лесно защитима.

Ако някой бизнесмен реши да подкупи депутат в общината си, той ще познава всичките примерно 40 местни депутати, но няма да знае дали изобщо някой от тях ще гласува по даден закон и кой ще е той. Дори и да издири един гласуващ депутат ще му трябва да издири поне още 50% от другите 199 и в следващ интервал от време още 50% от другите 200 гласуващи депутати. Известния му депутат няма как да му помогне в това. За голяма и богата фирма съществува възможност да подкупи всичките 10,000 депутата предварително. Ако подкупи само 5000, гласуващите между тях може да се окажат недостатъчни. Задачата е доста трудна, а и да не забравяме, че фирмата ще извършва в случая престъпление, което може да стане лесно публично известно. Голяма фирма едва ли би поела такъв неразумен риск.

Заплахата от намеса на външни разузнавания и държави едва ли съществува, освен при решения които може да касаят пряко външна политика. Тази опасност също може да се дебатира, макар и с по-малко внимание. По криптираните връзки ще бъде предавана информация, която реално досега е била предавана и по телевизията. Но ние и сега не знаем дали някои депутати не обслужват интереси на чужди държави. Би било добре да елиминираме по възможност и тази опасност.

В началото за по-бързо внедряване може да се използва софтуер и с по-малка сигурност, която да се увеличава постоянно в последствие.

Един закон със строги назания за заплаха на националната сигурност, който да всява респект за всякакви умишлени пробиви на системата е задължителен.