Проект за дистанционен парламент




Как да изберем броя на депутатите?

Изборът за броя на депутатите е една обикновена задача за оптимизация, при две противоречиви условия - системата да е достатъчно устойчива на корупция и депутатите да имат необходимите качества.

В математически термини това са две функции, най-вероятно с експоненциален вид, като обединението им пък образува повърхнина върху която трябва да намерим оптималната точка.

Ако увелиачваме бройката от 10000 ще подобряваме устойчивостта на системата, като след някаква стойност едва ли може да очакваме чувствително увеличение на сигурността. В същия момент ще намаляваме качествата на отделния депутат - да е образован, със съвест и морал, обичан и с доверие на съседите си. Считаме, че между 500 човека винаги може да се намери подходящ депутат. Изискванията за експертност на депутати и то само гласуващи, няма защо да са много високи. Не е и необходимо времето на най-големите професионалисти в държавата да бъде използвано за гласуване на закони. Освен това компютърът ще определя примерно за закон в здравеопазването да гласуват само лекари, което е предимство спрямо сегашното положение.

Ако намаляваме броя от 10000, след някаква стойност едва ли качествата на депутати ще се покачват чувствително, но сигурността на системата би започнала да пада рязко.


Разбира се важен и начинът по който ще избираме депутатите. Ако ги избираме както общински съветници накуп има опасност хората да не ги познават и да им пробутват кандидатури за които те ще гласуват формално и по инерция.

Ще предложим пример с по-неформално и по-устойчиво на корупция гласуване. Нека имаме община с 19,700 избиратели и 1 град и 5 села. Общината трябва да избере 19,700 % 500 + 1 = 40 депутати или в общината ще има 20 секции с по 492 и 20 секции с по 493 избиратели. Желателно е всяка секция да е в едно селище като последната ще е пръсната в няколко селища. Всяка секция трябва да се съобразява с определени изборни правила и да излезе с протокол за нейния представител. Ако не успее да избере представител, няма да има просто такъв докато не избере. Всеки кандидат за представител може да не живее точно сред секцията но трябва да е жител на общината - може да е от другия край на селото, друго село или град в общината. С този подход тъсим едно неформално гласуване, което гражданите биха приели с интерес и като правила, с които макар и някой да не е съгласен би бил готов да ги спазва тъй като вижда, че хората около него желаят това. Като подкрепа бихме казали, че в момента по малките села е много лесно да се купят гласове за депутати, но когато стане въпрос за кмета, изборите протичат в повечето случаи и голяма активност при засилен взаимен контрол и купуване на гласове няма.


Необходими са и законови изисквания към избираните депутати. Трябва да са неосъждани и с поне средно образование. При консенсус, би могло да се вдигне изискаването за образователен ценз на висше или полувисше образование или поне няколко години трудов стаж. Необходимо е и да се напишат препоръки към избирателите какви хора да предлагат.