Проект за дистанционен парламент




Корупцията - проблем номер едно на България

Много хора у нас считат, че корупцията не е проблем номер едно в страната ни, без да е ясно кой всъщност е основният проблем. Чуват се много мнения като "корупция е имало и ще има винаги", "корупция има и на Запад", "няма проблем да има корупция, важно е заплатите и пенсиите ни да се вдигнат", "не е важно че онзи взима 60 000лв. заплата и по милион на година рушвети, важно е моята заплата да я вдигнат".

Учудващи са две неща от елементарната математика. Корупцията не се измерва с "има я" и "няма я" или с "0" и "1" в двоичната математика. Тя е аналогова величина и от точната й стойност зависи до голяма степен нашето заплащане и благосъстояние. Тя е първоизточник на проблема, което означава, че няма как при голяма корупция да имаме големи заплати. Държави с по-голяма корупция, като латиноамериканските, където, като си плащаш данъка, трябва да платиш нещо и на данъчния, няма как да изплуват от дъното на световната икономика. Обратно, дори и в по-бедни държави като Китай са въведени драконовски мерки против корупцията, включително и смъртното наказание. В Африка вече се намират държави като Гана, които може да ни изпреварят в борбата за справяне с този проблем. У нас корупцията се превръща в социална проказа, която упорито разяжда държавата ни.

Не е ясно как икономисти пропагандират идеи че шефът на БНБ можел да има заплата от 60 000 лв., важното било другите заплати да се повишат. Да не говорим пък за астрономическите заплащания на нотариуси, които били частници, на които държавата обаче им гарантира приходите. Съвсем пък не трябвало да споменаваме приватизаторите на държавни предприятия, които ги сринаха до фалит, но напълниха банковите си сметки - там всичко си е частно, работа си е "на приватизатора" и нашите заплати не зависят от това. Не е ясно подобни "мислители" не са ли се запознавали досега с математика, където най-голямото число не е безкрайност. Дори и да не са, всеки средноинтелигентен човек би трябвало да съобрази, че парите са крайно число и бюджетът също. По-следващ е проблемът, че при нарастване на корупцията това число (за бюджетът) не нараства, а определено намалява поради хаос и демотивация в обществото.

Всяка икономическа теория, неотчитаща въздействията на корупцията, особено за България, е почти безсмислена и може да ни насочи в грешна посока. За какви икономически модели с правила, които не се спазват и съд, който не може да ги контролира, сме тръгнали да говорим? На първо място трябва да си намалим корупцията, за да проработи каквото и да е. Някои в момента пропагандират премахването на валутния борд. Нали затова сме го въвели, защото не можем да се справим с размера на корупцията си. Напечатаме ли още пари, те ще бъдат откратнати без положителен ефект и трябва да ги плащаме в бъдеще. Валутният борд си работи добре в Сингапур и Хонг Конг, където няма корупция и не може да работи добре в корумпираните латиноамерикански държави. Не е редно да се сравняваме дори със страни като Чехия, Полша и Унгария, когато казваме че те са увеличили дефицита си и това е дало при тях положителни резултати. Там може и да е дало, но тук едва ли ще даде. Не е ли ясно колко политици и "бизмесмени" само чакат да се напечатат пари, за да ги приберат всичките. Те са окрали вече почти всичко от миналото и настоящето ни, окрали са дори и бъдещето ни с някои заеми и дългосрочни договори, например в енергетиката, и само чакат да надушат още един източник на средства. Не с печатане на пари, а с борба с корупцията би трябвало да се заемем на първо място.

Много хора смятат също, че е осбено важно да дискутираме до безкрай дали ще вземем 0.2% от бюджета на образованието и ще ги дадем за здравеопазването, пенсиите или друга област, определена чрез много научни статии и партийни програми като "приоритет". Това е до голяма степен преливане от пусто в празно. Най-важно е да се ограничи корупцията, защото едва тогава и здравеопазването, и образованието ще се справят със средствата, които имат в момента. Тезата "няма пари" е много удобна вече 23 години за тези, които крадат на едро и се стараят а замаскират следите си. По аналогичен начин ни насочват в грешна посока и при проблеми на по-ниско ниво. Две години ни убеждаваха, че домакинства с махнати радиатори трябва да плащат, за да не получават съседите им непоносимо високи сметки. Сега пет години ще ни убеждават, че това е нарушение на човешките права, за да се върнем в начлната точка. Далеч "по-неудобно" е да се говори за корупционните договори в ТЕЦ, ВЕЦ, АЕЦ и ВЕИ, за скъпия руски газ и "тройния шлем", за корупцията в ЕРП-тата и топлофикациите, за огромните кражби на ток и парно. Не намалим и там корупцията, колкото и да променяме правилата на "дяловото разпределение" през следващите години, осезаем ефект няма да има. При всяака промяна обаче е възможно да се появяват все нови и нови посредници, които да си уреждат допълнителен бизнес, давайки подкупи тук и там, за сметка на крайния потребител.