Проект за дистанционен парламент




Политически модел на парламентите и изборите по света

Държави с двукамарен парламент

Двукамарният парламент съществува в политическият модел на почти всички развити държави. В САЩ на този принцип е изграден не само конгресът (парламентът им), но и управлението на всеки щат, с изключение на щата Небраска. По-развити и големи държави с двукамарни парламенти са също: Великобритания, Франция, Италия, Испания, Швейцария, Австрия, Белгия, Холандия, Ирландия, Чехия, Полша, Румъния, Австралия, Япония, Канада, Мексико, Русия, Аржентина, Бразилия, Южна Африка и много други.

В почти всяка от тях горната камара се нарича "сенат". В Австрия и Германия се нарича "bundesrat", в Русия и Швейцария се нарича "федерален съвет", а в Япония - "камара на съветниците".

Баланса между двете камари, взаимният контрол между тях и функциите им са устроени по най-различен начин във всяка държава. Принципите обаче са едни и същи. Целта е да не се оставя орган или лице с абсолютна власт в държавата, без да има постоянен и ефективен контрол върху него. Много важно е също да се осигури гарантирана случайност при изборите, която да гарантира, че "представителите" ни в парламента представляват математически наистина "представителна извадка" от обществото. Двукамарният парламент позволява използване на пропорционални избори за едната камара и мажоритарни за другата, деление на различни избирателни райони, избори в различни години и през различен период от време за двете камари. Това са сериозни пречки против явления като купуване на гласове, купуване на медии, използване на временни събития или дори нагласяване на събития към времето на изборите (като създаване на компромати, източване на държавен резерв за реклама, временно вдигане на пенсии, трескаво откриване на обекти и т.н.)

Отчитайки корумпираността до която е достигнала политическата класа в България, може би не бива да се отказваме от нито една възможност за по-ефективен контрол, предоставена ни от световния опит и дори да добавим нещо разумно. Не бива да се приемат аргументи като "в скандинавските държави се справят добре и с еднокамарни парламенти". Формираният манталитет на българите е коренно различен от този на скандинавците.


Ето по-долу и справка за всички държави с еднокамерен парламент, разделени в 4 групи:
  • напреднали държави, с успешна политика, но много по-различна култура от нашата или много по-малки по население: Норвегия, Швеция, Финландия, Дания, Естония, Литва, Люксембург, Лихтенщайн, Монако, Малта, Исландия, Ватикана, Нова Зеландия, Сингапур, Южна Корея
  • държави, по-близки до нас, но известни с високата си корупция: Португалия, Хърватия, Унгария, Македония, Сърбия, Гърция, Кипър, Турция, Украйна, Молдова
  • социалистически държави: Китай, Куба, Северна Корея
  • държави, които едва ли трябва да ни служат за пример: Албания, Ангола, Армения, Азербайджан, Бангладеш, Бенин, Ботсуана, Бруней, Буркина Фасо, Камерун, ЦАР, Чад, Коморски острови, Коста Рика, Кот д`Ивоар, Доминика, Джибути, Източен Тимор, Еквадор, Ел Савадор, Гвинея, Еритрея, Гамбия, Грузия, Гана, Гватемала, Гвинея, Гвинея-Бисау, Гвиана, Хондурас, Иран, Ирак (обсъжда се втора камара), Израел, Кения, Кирибати, Косово, Киргизстан, Кувейт, Лаос, Ливан, Либия, Малави, Малдивите, Мали, Мавриций, Микронезия, Монголия, Черна гора, Мозамбик, Непал, Никарагуа, Нигер, Панама, Папуа-Нова Гвинея, Перу, Самоа, Сейшелските острови, Сиера Леоне, Сомалия, Шри Ланка, Суринам, Сирия, Танзания, Того, Туркменистан, Тувалу, Уганда, Венецуела, Виетнам, Йемен, Замбия


  • Как се оказа така, че държави като Чехия, Полша и дори Румъния са успяли да се причислят в групата на по-напредналите държави с двукамарен парламент, а ние сме останали отново "случайно" в кюпа, където преобладават най-изостаналите държави? Около 1990г. на интелектуалците ни беше добре известно, че е добре да има повече една партия притежаваща абсолютна власт, но никой не говореше, че не е добре и да имаме само една камара в парламента притежаваща абсолютна власт. Имали ли сме наистина специалисти по конституционно право за да ни разяснят и предложат това, както се е случило в Чехия, Полша и Румъния? Още по-стряскащо е, че ако прочетем Търновската конституция, според нея Великото Народно Събрание заедно с княза е изпълнявало ролята точно на една камара, контролираща другата камара - Обикновеното Народно Събрание. В момента Великото Народно Събрание е просто един механизъм който има за цел да контролира народа, за да няма реална възможност да променя статуквото на сегашния корумпиран парламент. Следователно нашите специалисти по конституционно право са се оказали не само по-недъгави от колегите си в Чехия, Полша и Румъния, а и от предците ни създали Търновската конституция.

    Моментът за изграждане на втора камара към парламента в България не е много благоприятен. Депутатите не желаят да се отказват от абсолютната си власт и да бъдат контролирани. "Бизнесмените" които им помагат да си купуват гласове и медии нямат желание да се прекърши тази система. Медии, политолози, социолози, съдии, прокурори и всякакъв персонал, който е на удобна хранилка при депутатите ни за да ги обслужва, едва ли имат желание за сериозна програма. Те са за козметични промени от вида "тези 4% ще ги направим 3%, тези 20% на ГЕРБ и 18% на БСП ще се разменят при другите избори". Конституцията ни е писана от "светила" като Гиньо Ганев и Нора Ананиева, с "богат" опит и знания придобити преди 1989г., които са им помогнали да оправят себе си, но не и нас с една от най-недъгавите конституции в света. Учудващо е как много хора, станали неясно зашо професори или известни депутати, не си направят справка за 15 минути къде и защо има двукамарни парламенти по света или ако ги мързи поне да го изискат от многобройните си и скъпоплатени консултанти, ами приказват често неверни и глупави неща по медиите пред целия български народ. Появява се някой депутат, професор и "разбирач" по конституционно право по телевизията и казва, че изборите у нас трябва да са мажоритарни като във Франция. След него излиза друг, подобен и заявява, че изборите трябва да са пропорционални като във Франция. Толкова ли е трудно да се прочете и разбере от хора с титли и претенции, че във Франция има двукамарен парламент и следователно изборите там не могат да бъдат квалифицирани нито като мажоритарни, нито като пропорционални.
    На 17 юни 2004г пък в хотел Радисън са се събрали няколко депутата, маскирани като "граждани" да хапнат, пийнат и си поговорят за двукамарните парламенти. Веселин Методиев, депутат известен с тъпотата си, обяснява нашироко как в България не бива да има двукамарен парламент, тъй като народът ни е все още не е дорасъл и трябва да се ръководи все още, ако не от цар то поне от високоинтелигентни хора като него.



    Държави със задължително гласуване

    Има двайсетина държави по света в които гласуването е задължително, но само в половината от тях има някакъв реален контрол: Люксембург, Австралия, Аржентина, Бразилия, Перу, Уругвай, Еквадор, Либия, Конго и Сингапур.

    В останалите държави има закон за задължително гласуване, но няма реален контрол. Всеки може да каже, че е бил просто болен или възпрепятсван, без да показва какъвто и да е документ и не е задължително да плаща каквато и да е глоба. Това са следните държави: Белгия, Гърция, Мексико, Боливия, Коста Рика, Доминика, Панама, Парагвай, Хондурас, Египет, Ливан и Тайланд.

    В България много хора искат да въведем задължителното гласуване като реален отпор на купуването на гласове и почти военизирания начин на гласуване сред "симпатизантите" на ДПС. Очевидно, че при сегашните настроения в света, никой няма да ни обвини в недемократичност, но бихме изпитали трудностите които са изпитали и други държави при контрола на този тип гласуване.

    При предложената от нас система за избори на долна камара е възможно внедряване на по-реален контрол, тъй като в едно село между 500 човека, всеки ден се знае дали някой е отишъл до съседния град до болницата или да си вземе от жизненоважния му разсад. Съседите му винаги могат да му подвикнат "хайде да избираме наш човек" и дори в кметството да му напишат акт ако е много опърничав.



    Възраст за гласуване в отделните държави

    В почти всички държави в света, право на глас се придобива с навършване на 18 години, като има тенденция тя да се намалява и няма държава в света, която в близките години да я е увеличила. В Австрия, Аржентина, Бразилия, Куба, Еквадор и Никарагуа ваъзрастта осигуряваща право на глас вече е 16 години, а в Индонезия, Източен Тимор, Северна Корея и Судан е 17 години. 19 навършени години се изискват само в Южна Корея, а 20 години - в Япония, Тайван и Бахрейн. 21 години се изискват само в държави с които нямаме много общо, като в някои от тях като Саудитска Арабия, дори жените нямат право на глас: Камерун, Фиджи, Ливан, Малайзия, Оман, Самоа, Саудитска Арабия, Сингапур, Соломонови острови, и Тонга. В Обединените арабски емирства се изискват най-малко 25, като за всяко емирство тя се определя от съответния емир. Интересно е, че в Италия за всички избори се изискват навършени 18 години, но при изборите за сенат се изискват 25 години. а възраст се определя от началника на всяка Emirate и може да варира от една до друга емирството)

    Очевидно е, че ако България увеличи само с една година възрастта осигуряваща право на глас или въведе допълнителни ограничения като образователен или имуществен ценз, ще бъде атакувана от неимоверно голям брой правозащитни организации от целия свят.

    В предложения от нас начин на избори за долна камара, нямаме и никакво желание да въвеждаме ограничения по възраст, образование и имущество. Един беден 16 годишен младеж може да бъде много по-буден и здравомислеш от един възрастен човек с деменция и реституирани имоти. Не считаме, обаче че е нормално да гласуват хора които дори не знаят за какво гласуват и си продават охотно гласа за 20лв или отиват на изборите с пръчици, за да отмерят къде да сложат кръстче. Считаме, че е нормално да се създаде дори изкуствена елементарна пречка, пред умствените, но не и физическите способности на всеки избирател. При електронно гласуване дори, може да се задават от компютъра по два въпроса, като например за какво са изборите и да се преминава през няколко избора докато се стигне до името на желания избирател. Не трябва да съществува обаче и ни най-малкото съмнение, че се ограничават нечии права и то без да има ясна причина.



    Гласуване зад граница

    Повечето напреднали държави като Великобритания, Германия, Испания, Дания, Холандия, Норвегия, Швейцария, САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия и т.н осигуряват право на гражданите си да гласуват и зад граница. Има около 100 държави в света които не позволяват на гражданите си да гласуват зад граница, като правозащитните организации от напредналите държави, които едва ли са напреднали поради наличието на такива, подчертават, че това са главно страни от третия свят.

    В България би трябвало да отчетем и някои особености. Твърде много българи напуснаха държавата ни през последните 25 години. Техният глас може да бъде твърде определящ за българите, които живеят в България. Няма много логика, някой който е живял в къщата ти или блока ти преди време да го викаш да гласува за начина ти на живот. 12 милиона ливанци които живеят извън Ливан, например нямат право да гласуват с живеещите 4 милиона в Ливан. В напредналите държави нямат този проблем, а нямат и проблем да заплащат за избори в държави, където им струва на порядък по-евтино да заплатят за изборите отколкото у тях си.

    Считаме, че може да оставим гласуването зад граница, но например само за сенат. Така ще може и ние да се изпъчим, че сме от напредналите държави и вече у нас има не само повече дрога и гей връзки, но и гласуване зад граница. Няма може би защо да бъдем обаче по-католици от папата и ако не за друго, поне за да не пръскаме пари и ресурси на вятъра, може да ограничим гласуването зад граница при останалите избори. Който е далече от България и чувства емоционални връзки с нея винаги може да направи нещо за нея, без да е необходимо да гласува или да се кандидатира на избори.