Проект за дистанционен парламент




Защо избрахме подобна схема?

Факт е, че една социологическа агенция чрез допитване на 200 граждани е в състояние да определи с доста голяма точност какви ще са резултатите от изборите. Казано по друг начин, 200 човека винаги могат да гласуват като всички ни, с малка статистическа грешка. Без да се грижим да гласуваме, те могат да гласуват все едно сме го направили ние. Защо обаче не се получава? Защо вече изобщо не считаме, дори подсъзнателно, депутатите за представители на електората и търсим всевъзможни начини за участие на гражданите в управлението? Така е заради корупцията, която изкривява гласуването. Отстраним ли корупцията, предствителната демокрация трява да работи почти като пряката. Чрез допитванията социологическите агенции могат да ни посочват и кои депутати ще бъдат избрани, но тъй като корупцията в социологическите агенции е възможна, ще трябва да измислим друг подход .

Ако избираме, както предлагаме в нашия проект, първо - 10 000 депутати и после случайно 200 гласуващи, смятаме, че ще блокираме корупцията. Явления като медии, реклама, подкупи за изготвяне на партийни списъци, заплахи, купуване на гласове и фалшифициране на изборни резултати ще отпаднат до минимум. Няма да има заинтересовани да ги правят, тъй като един депутат от общо 10 000 избрани няма да е толкова "ценен", колкото е един от 240. Освен това сред малко познати избиратели и райони манипулациите са доста по-трудни, а и още по-трудно ше е да се случи в голяма част от 264-те общини на България. Условието един депутат да е със съвест, морал, знаещ, професионалист и обичан от съгражданите си също ще е изпълнено, тъй като за него ще гласуват 500 човека (например 20 000 избиратели за 40 депутати в една община, където хората се познават). Компютър ще избира от тези 10 000 депутати в даден момент, на случаен принцип, по 200, тъй като не може да избягаме от представителната демокрация поради физически и финансови причини. Компютърът може да добавя и ограничения като, например, всички да са лекари или строители за дадено гласуване. В този случай, от една страна, ще осигурим експерти за всяко гласуване, а от друга, поставяме втори здрав филтър на корупцията.

По този начин можем да изберем 10 000 депутати, които да са максимално добра и представителна извадка на гражданското общество и този избор да не бъде силно повлиян и изкривен от медии, купване на места в избирателните списъци, купване на гласове и въобще все неща, известни ни досега. Практиката обаче показва, че почти всеки е податлив на корупция и вероятно над 90% от тези депутати също ще са. Да вземем прост житейски пример - какво правим, когато се съберем 5 човека и си нямаме доверие един на друг? Обикновено въвеждаме правила, които може да се контролират реално и няма да позволят на никого да "надхитри" останалите 4 човека. Трябва да осъзнаем аналогично, че новата ни конституция е добре да разчита на морал и съвест, но да има и железни механизми за филтриране на корупцията.

Третият филтър за корупцията поставяме с начина на гласуване - депутатите да остават анонимни до края на гласуването. Чисто физически те няма да могат да се уговарят за корупция помежду си и с външния свят, да си разменят пари, обещания, услуги, заплахи и т.н. За целта ще е необходима конферентна връзка, нещо достатъчно навлязло в бита и не става въпрос за никакви утопии и изкуствен интелект, а просто за нещо, което засега все още не е прилагано в парламентите по света.

Всичките ни допълнителни предложения са избрани между добре известни алтернативи в парламентарните практики.


В резюме ще кажем, че каквото и да правим, няма начин да избегнем управление чрез представителна демокрация по две причини:
  • физически и финансови ограничения
  • невъзможност на непоготвени хора да вземат решения


  • Можем обаче да изберем, първо, голям брой достатъчно подготвени хора, след което да изберем от тях група за временно гласуване на случаен принцип. А използвайки нови технологии и похвати, можем да се опитаме да пресечем възможностите на гласуващите да участват в корупционни схеми.